creativenci

Начало

2009-10-22T07:31:00.000-07:00

"Креативността включва разчупване на установените модели с цел да се погледнат нещата по друг начин." Едуард де Боно

Добре дошли в creativenci.blogspot.com, казвам се Венци, а това е блога портфолио, чрез който представям изработени реклами и колажи на различни теми.

Някои от завършените проекти тук се ползват по предназначение - реклама, други са направени през свободното време и не са реализирани никъде, но като цяло във всяко едно е вмъкнато капка креативност и качество.

Приятно разглеждане

Фотография

2009-10-22T06:53:00.000-07:00

Поезия / Разказ / Есе

2009-10-22T06:44:00.000-07:00

Поезия, разкази за деца и пораснали деца писани през ученическите ми години до сега

Поезия:

Откровение

Милион поети ти изпращат
слова обляни с нежност, красота.
По вятъра ги пускат и по морето,
извисявайки те в аромата Любовта.

Хиляди птици ти запяват,
в хор магичен, за благозвучни дни.
Сладостта на песента им е наслада,
а тяхната награда- да се огледат в диамантените ти очи.

Сто снежинки бели,
в кристално чиста яснота.
От небето към сърцето са поели,
напоени в щастие преди това.

Едно е откровението що пътува,
че Вселената е в теб сега.
Отразена, вечна и разумна,
се разкрива, протегнеш ли Божествена ръка.

Отзивчивост

Чиста мъдрост с интерес прохожда в необятното небе,
тя единствено на Земята се разхожда
събудена изящно в спящото дете.

То крачи бодро, смело откриващо места,
владеейки до съвършенство слово,
вижда всичко зад видните неща.

В джунглите опознава малки насекоми,
в атома море от планини.
Любовта е негов ритъм и дихание,
а топъл блясък откровение божествените му очи.

Всеки го опознава в себе си, защото То е в тях.
Вечно То е и словото,
едновременно изгрявайкизалязващо в мига.

Чувстват не избрани, а с отворено сърце, всички за избрани.
Разбират и засмяни вдигат глава към синьото небе.
Със заряд от смисъл озарени чуват вечността
шепот медни думи от тайните на живота по Света.

Твореца

Твореца носи себе си, мечтае,
искра е, вярва в крилата на душата си и знае.

Търси вечно, преоткрива, от нищо нещо прави.
Следа оставя, не умира.

Мисли за създателя непрестанно, четката движи с чувство
блаженно и спонтанно.

Твореца знае, че е като капка в океана
светлина пропуска, пречупва, отразява

Тича в локвите, като дете се смее,
миг познава, вечност също.

В различни измерения понякога живее

За да бъде по-добър света

Живял някога млад мъж в далечна планина,
далеч от града и голямата изкуствена светлина,

Живеел той спокойно, безгрижно и свободно,
ценял туй, що има
и с усмивка посрещал пролет, лято, есен, зима.

Работил от сутринта до вечерта,
но никога не се изморявал, понеже
във всяко едно нещо любов влагал.

Рисувал картини, прелестни, красиви,
вдъхновен бил от природните магии.

Живеел скромно и практично,
за животни и растения
грижил се с отношение тъй лично.

Обърнал гръб на лукса и града,
голям въпрос е имал към Света,
допитвал се до учители и мъдреци
с въпроси за мистерии по нашите земи,
но всички казвали "истината в себе си ти намери"

А преди бил високо на членски пост,
управлявал фирми, бил " The Boss".
Но момент в живота имал, с просветлението
се запознал - всичко сякаш отстрани видял.

Научил се да живее в усамотение,
за да провери така дали ще се
доближи до някакъв смисъл и значение.

Сега, когато картини продавал той,
със сърцето виждал, бил в покой.

Всяка картина продавал за милион
и помагал на деца без грижи и без дом.

Сам разбрал истина една,
но я разказал не с думи и слова,
а с помощта на неговата четка и боя,
за да бъде по-добър света.

"Тук и сега"

Птичка на прозореца ми кацна,
тъй невинна цветна красота,
тъй безгрижно тя до мене кацна,
готова да разкаже за Света.

Красива птичке, я ми разкажи
за живота из нашите земи,
навсякъде ли има правила,
или някъде се случват чудеса?

Кажи за тези търсени места,
където живее само любовта
и защо е нужно винаги човек
с трудности да се бори,
кажи ми някой лек.

Малко хубаво човече,
пак отговори търсиш ти,
отговорите, които са знаели
известните ни мъдреци.

Ти си тук на таз земя,
гъмжаща от тъй много правила,
за да ги разбираш и цениш,
а не срещу тях да се противиш.

Как би разбрал за радостта
като преди това не си изпитал
поне мъничко тъга.

Не би тръгнал да следваш мъдростта,
ако преди това
не си се срещал с глупостта.

Разбира се, че знам,
кога се случват чудеса,
едва когато се научиш да живееш
тук и сега.

През пъстрата поляна

През пъстрата поляна
с безбройно многото цветя
тичам аз на воля
и се радвам на Света

през пъстрата поляна
край безбройно много чудеса
затичан и щастлив
посрещам пролетта

през пъстрата поляна
под безбройно многото лъчи
аз съм дете засмяно
с очи пълни с мечти

през пъстрата поляна
до най-шумната река
разбрах какво е радост
и къде да виждам красота

през пъстрата поляна
край величествена планина
извиках с всички сили

Обичам те Земя

Танцуващи листа

Ето клона се размърда,

птица се събужда сред листа,

дървото я прегръща, пожелава и

полет и добра храна.

Утрото дошло е с капчица роса

Слънцето пак бърза да освети половината Земя

Под листото на дървото

гъсеница пълзи, гриза си спокойно

-„ех наслада за няколко щастливи дни”.

Дървото работа ще има, вода да разнесе из всичките листа,

красотата си да покаже, да оцелее пак до есента.

Вятърът напомня „хайде танцувайте листа”

един ден ще пораснете големи и високи

и ще видите от там Света.

1
Разказ
ЕЛЕКСИР НА ИСТИНАТА

- Живял някога на тази прекрасна планета Земя един стар учен, имал той своята колибка извън града, градина пълна със зеленчуци и плодове и любим кладенец с вода, но най-голямото богатство се намирало в мазето му, това била неговата лаборатория. Въпреки възрастта си, той продължавал да се занимава с научната си дейност.Побелялата му рошава коса и опърлените вежди подсказвали за професия с която се занимавал.
Той не просто продължавал страстта си, но бил решен да създаде най-чудния продукт съществувал някога, за да може името му да бъде запомнено с векове.
Работел дълги години върху него, износил много чифта обувки, четири пъти пораствали нови вежди на лицето му и 160 пъти сезоните се сменяли докато накрая открил формулата и сякаш в очите му блеснала онази искра на радост, която блести само и единствено при удовлетворените учени. Нещото върху което работел толкова дълго време било малка зелена течност за пиене с приятен вкус, изсипал е в стъклено шишенце и сложил в сейф. Бил толкова щастлив, че първото нещо което му хрумнало било да напише писмо до центъра на научна дейност в града и да съобщи за откритието. В писмото пишело:

-„След дълъг и упорит труд и няколко нови вежди голямата ми мечта се осъществи, чрез химически процеси на няколко вида растения създадох първия серум на истината, една капка от тази течност попаднала в човешки организъм може да направи така че човек да разбере и осъзнае цялата истина за себе си и Света в който живее.”

Дописвайки последните изречения в писмото ученият от вълнение забравил за болното си сърце и хапчетата, които трябвало редовно да взима, получил сърдечен удар и починал.
Било хладна вечер, прозорците на колибата широко отворени и писмото, което стояло на масата се вдигнало понесено от силен вятър, така то полетяло навън сякаш вятъра разбирал, че открадва единствената информация за труда на учения.
Минали много години, тялото на откривателя вече било погребано, както и цялата информация за сиропа на истината. Града се разраствал бързо, на мястото на старата колиба вече се издигали големи сгради и кооперации, света навлизал в нов век. Всичко от старата лаборатория било изхвърлено и унищожено единствено сейфа запазен в една от заложните къщи в града с идеята на продавача да му вземе някой лев.
Пред заложната къща спряла дълга черна лимузина, от нея слязъл едър мъж в черен костюм и черни обувки, влезнал в магазина и със същия цвят настроение поздравил и попитал дали случайно се намира за продаване някой сейф. Продавачът показал единствения в магазина и за да повиши интереса споменал, че е принадлежал на учен и не е отварян никога, мъжа преценил, че точно такъв размер му е нужен и дори не чул последните думи на продавача. Пътувайки към офиса си рекъл

-„идеален сейф за документи”

Още на същия ден сейфа стоял вече в офиса на бизнесмена с инструктаж към хигиенистката на сградата да бъде почистен и всичко ненужно да бъде изхвърлено.Тя, жена на средна възраст, обичала работата си, но имала не добри чувства към шефовете на кооперацията, та решила тайничко да им направи нещо мъничко коварно.
Като видяла странна течност в остаряло шише решила, че това е вече нещо отровно, с изминал срок на годност,

-"подходящо за посипване в саксиите на любимите цветя на шефа"
си казала тя.
На другия ден докато почиствала офиса му, идеята и се струвала все още чудесна, отворила прозорците и излязла на терасата където цъфтели цветята му, без да мисли много изсипала цялата течност в саксиите.
Слънцето залязло и докато града заспивал, нещо невероятно се случило с цветята, покойният учен въобще не подозирал, че бил създал гениален продукт, който попадайки в каквато и да е форма на живот имал способността нейните атоми и молекули да живеят и да се размножават до безкрай, цветята били същите дори още по-красиви на вид, но по съдържание, носили магия и голяма сила.
Пролетта настъпвала, красотата на цветовете и топлината на слънцето променили отново града и сърцата на хората, птички и пчелички пак тръгнали по своите пътища със същия план като миналогодишния.
Една пчела от кошера в близката гора тъкмо се събуждала, когато чула силен крясък
-„Всички нови пилоти в строя”

Било часът на първото му отлитане, първата му сериозна работа като събирач на сок.
Тръгнала тя да обикаля сред нейната територия, но цял ден нищо не успяла да намери понеже мястото било в града, а той толкова бил развит и препълнен с коли, сгради, нови технологии, че място за цветя рядко се намирало.
Вечерта с мисълта, че ще се прибере без сок за меда, слънчев лъч осветил една саксия от отсрещната сграда, същата на която и бе замислен коварен план за унищожение от чистачка, но уви цветята в нея по красиви от всякога. Зарадвана и щастлива пчелата бързо се спуснала до тях и отпила с наслада от сока. Историята за вкусния сок се разпространила, мълвата се разчула из близки и далечни кошери, мълвата за най-уникалния на вкус сок.

Минало известно време докато всичкия мед в околността бил с основа от серум на истината, течността създадена от един забележителен учен, течността която имала способността да се разпространява във всякаква форма и вид, но да запази ефективността и задачата си. Прашеца от магическите цветя също бил разнесен през полета и гори, докато цялата растителност вече била изградена от нея, както и животните които се хранели с нея. И така с течение на няколко години серумът на истината попаднал и се разпространявал и в хората, те неусетно са се променяли, докато всички били изградени от серум на истината.
С това се променило всичко, лъжата останала като термин описан само в учебниците по история, никой не я познавал, появила се е цялата хармония в човека, разбирането за него и Света в който живее.

Първата промяна била във взаимоотношенията, жаждата за пари, слава и надмощие била заровена понеже истината за тях разбрана от всеки.
Цялото човечество постепенно започнало да обръща повече време за истинските и добри неща в живота, не съществувала зависимост от нищо, свобода и любов положила основата на единна планетна култура. Голямо количество природни ресурси се възстановило, всеки се грижел за растения и животни като към свои братя и сестри, с любов и разбиране за цялото. Това, което предишните поколения наричали „гениалност споходила малцина”, сега било състояние на всеки благодарение на изкореняването на лъжата и илюзията и процъфтяването на Истината за Всичко.

КРАЙ

2
Разказ
ВЕЧНАТА СНЕЖИНКА

През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „ Господ има да ни казва нещо”.Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затичали на двора да му се порадват, едно от тях вече било направило и първия снежен човек, той стоял изправен с морков за нос като жив, сякаш ще запее коледна песен и песен за здраве.Зимните шапки заскачали от радост в шкафовете при новината за Зима, сега пак ще могат да стоплят няколко премръзнали уши. Привечер градските нощни лампи осветявали белите улици и наблюдавали хипнотизирано падащите снежинки, силно засветили от учудване и възхищение, понеже били нови и за първи път виждали сняг. Скоростта с която падала всяка снежинка била плавна и бавна сякаш всяка една имала невидим парашут.

И така зимата отминала, яркото пролетно слънце се прозяло от сън и огряло пак земята, с топенето на снега се разбрало, че нещо странно се е получило. Докато всичкия сняг се стопил и вече бил вода, една обикновена снежинка по най-необикновен начин останала цяла, тя леко смутено наблюдавала сбогуването на своите братя и сестри със Земята докато оставала все същата бяла и красива. След няколко дни учудено си казала:

- Брех, че работа, останах сама и все още не се топя.

Докато мислила за това вятърът е подхванал с ръце и е понесъл отвъд градския парк, където се намирала, вече била на нова поляна.Докато стояла сама загледана във белите облаци и синьото небе до себе си чула странно шумолене.

- Кой е там, попитала снежинката

- А кой пита кой е там – отвърнал глас

- Пита снежинката, отново се обадила тя

- Невъзможно, вече е пролет снежинките отдавна си отидоха, отговорил гласът и докато се приближавал се разбрало, че гласът бил на мравката.Кажи ми огромна мравке, рекла снежинката, наистина ли няма вече мои братя и сестри, навсякъде ли е тъй зелено вече по земята. А тези силни лъчи слънцето ли се наричат и защо ме гледат дълго време, а още във вода и пара не ме превръщат?

Мравката се затруднила много на въпросите и не могла да и помогне, но я взела със себе си за да е отведе на върха на едно древно дърво, където живяла мъдрата гъсеница. Вървяли няколко дни и стигнали до търсеното място, там където се надявала, че може да намери отговори на въпросите си. Гъсеницата била много стара, нейната къща направена от едно зелено листо свито на две, там тя намирала храна и подслон, мъдрост и прозрения.Вида и въпроса на снежинката е учудила.

- Нима е възможно снежинка в гореща пролет, възкликнала тя.

И тутакси подготвила магическите отвари с които щяла да навлезне в света на знанието, за да помогне със съвет.Вечерта дошла, от зеленото листо на което се намирали високо на дървото се виждали далечни планини и поля, розовото небе оцветило началото на нощта, залязващото слънце заспивало отвъд хоризонта.И сякаш от нищото мъдрата гъсеница получила прозрение и казала на всички, че това никак не е случайно, живата снежинката е дошла с мисия и има отговорна задача.

- Ти носиш живот, ти носиш красота, ти носиш ново начало.

Били пророческите думи на гъсеницата докато се свивала от силния ефект на еликсира изпит за навлизане в друг свят.

-Но е нужно само едно нещо за да бъдеш всичко това и сама трябва да го откриеш.

Били последните и думи.Объркана снежинката с надеждата, че ще намери отговори на въпросите си, сега била взела със себе си още един

- Какво ли е това още нещо, и защо точно аз?

Си казала тя.С тези мисли обикаляла земите цели три години разпитвайки мъдри същества, търсейки отговори на най-различни места. Другите многобройни снежинки идвали на Земята и си отивали, а тя пак гледала отстрани всичко.Един ден отчаяно и тъжно стояла върху една керемида на покрива на къщата на младо семейство и наблюдавала в двора им играта на бащата и детето. Играели на някаква игра, която тя въобще не разбирала и тъкмо когато решила да хваща вятърния поток за да се премести на друго място, чула гласа на бащата.

- Повярвай в себе си сине и ще успееш да направиш всичко.

Снежинката за първи път чувала тези думи, разбрала смисъла и значението им. Разбрала, че единствено вярата в себе си е тази, която полива красотта и магията на растежа и творението във всяко живо същество и докато усещала това познание загубила равновение и паднала от покрива в меката градинка до къщата.

Така, тя намерила липсващата съставка за да стане вечна – вярата. И се превърнала в малко тъмнокафяво семенце. То поникнало в благоприятна почва и се превърнало в най-красивото цвете на Земята. Прочуло се из всички земи по планетата и я нарекли цветето Верусилуис от индианското име на бога на вечността.Но историята на снежинката не свършвала до тук, а тепърва започвала.Когато учените разгадали структурата и свойствата на цветето, разбрали, че в нея се съдържа най-ценната съставка за човечеството. Съставката за дълголетието на човешкия живот.

КРА

ЕКОМАНИЯ
(есе)

Екомания ли е новия „зелен” стремеж? Може би да. Нашият възглед и решение за по-добро бъдеще, отговорност и широко отворено око. „Еко” вече не е само мода и реклама, това е осъзнатост, че нашият дом е планетата Земя, където всички сме едно семейство, и че нашите градивни и разрушителни действия оказват влияние върху процеса наречен живот. Екомания е нужна както е нужен свеж йонизатор в една постепенно замърсяваща се стая. Това е нашето решение и нов избор.

Толкова ли е трудно да мислим глобално, да разбираме, че сме част от едно голямо разнообразие, едно цяло? Може би не. Вече все по-ясно виждаме истинската природа на нещата и къде сме ние, екологичните проблеми се случват сега и решенията за овладяването им ще трябва да заработят сега, защото утре е бъдещето ни, защото утре може да е прекалено късно. Избирам оптимизма, той е всеки ден във всяка една моя клетка, оптимизъм за всичко, но той е цветна залъгалка за душата, ако не е подкрепен със здравата стъпка на разумната мисъл. Защото празната мечта без визуалност и план е една красива илюзия.
Много от нас са привлечени към някаква мания, едни за превъзходство, други мания за пазаруване, трети мания за благотворителност, едни от тях ни помагат, други не толкова. С какво би ми помогнала Екомания? Засяга ли мен? Силата и красотата й е във взаимовръзката и разбирането, че помагайки на планетата, природата, хората, животните и всички живи организми ние помагаме на себе си. Изграждаме живот, който е в хармония със заобикалящия ни Свят, пазим чисто и отговорно взимаме решения. Това е стил на живот на всяко едно поколение, стил помагащ ни да разберем грешките които досега допуснахме, и че те струват скъпо.
Алтернативи за глобалното затопляне, замърсяването на околната среда, развалянето на качеството на храните има и те ще заработят с бързо темпо тогава, когато вземем решението те да заработят, защото колкото и голяма да е една задача тя може да бъде решена като е разделим на няколко по-малки задачи.
Често приемаме природата, която имаме за даденост и е оценяваме едва когато се загуби под някой бетонен пласт например, или когато се замърси. А оценяването е обич, любопитство и будност, природата е част от нас и ние сме част от нея, не трябва да забравяме това. Прекомерното изсичане на горите е една от големите грешки които се случват, истинската цена на едно дърво е с милиони пъти повече отколкото търговеца го продава на купувача, то е дори безценно. Аз мисля, че не трябва да се борим само срещу фирмите и организациите изсичащи незаконно горите, а и срещу алчността и незнанието, защото заслепени от парите и от невежата представа за това, което правим ние губим човешкото в нас и гората около себе си. Казват, че в основата на всяка една култура стои красотата и знанието, може би сега е времето за една нова култура, за една еко култура която нарежда на правилното място точните парченца пъзел, напомняйки, че всеки от нас е парченцето пъзел и в същото време цялата картина. Една еко култура, която има за приоритет образованието, природата, духовното, физическо и емоционално развитие на човека, една маниашка култура изправена лице в лице с алчността и несправедливостта, показвайки й колко грозна и ненужна „физиономия” има, показвайки й пътя към състраданието и любовта, към правилния път.
Екомания която забравя предразсъдъците си и е отворена за новото и градивното, едно красиво и зелено цвете разнасящо цвят и мирис на всеки. Едно лого гравирано върху мозъчната ни кора, което светва и напомня в моменти, когато трябва да изберем градивното или разрушителното, новото или пагубно старо, засягащотото личния ни интерес или полезното за всички хора. За мен екомания включва колоезденето, вегетарианството, грижата за растенията и животните, пестенето на електроенергия, вътрешната трансформация и възглед, чувството за отговорност и справяне с егото ни, истинска етика. Както и ползването на нови технологии в наша полза, подкрепа и единомислие с правителството и бизнеса на една страна.
Екомания е начин на мислене, интелигентност и мъдрост в едно, това е отговорното чувство, че оставяме следа след себе си и не сме незначителни. Когато осъзнаем това действията ще започнат да следват новите градивни знания, а те не са само в училище, в дома, на улицата и в университета. Те би трябвало да са в нас от самото начало, една основа, един навик, това е поглед както навън, така и навътре. Науката ни помага да виждаме и разбираме по нов начин живота и света, тя описва същите неща, които описват най-древните книги и познания останали оцелели до днес, но на друг език. И всички те доказват, че живота не е поточе, а буйна река, която се мени постоянно, но не губи същността си, и че действат природни закони свързани помежду си проектирани сякаш от гениален разум. Тя ни разкрива тайни за света около нас и как може да бъде подобрен като все по-малко черпим енергия от изчерпаемите ни ресурси. С новите знания които носи науката и усъвършенстваната технология, ние сме способни да променим качеството и начина си на живот към по-добро, без да замърсяваме и нанасяме вреда на нашата планета, нашия град, нашата улица.
Казват, че идеята е най-скъпото нещо на света и може би са прави, една единствена идея за по-екологичен начин на живот ни променя и всичко около нас, сега имаме хиляди такива, това което ни липсва е масовото им приложение и най-вече разбирането от ползата, значимостта и практичността й.
Аз вярвам, че ще дойде време когато ще владеем част от природните процеси, вярвам, че ще дойде време когато ще владеем самото време и климата на планетата ни, тогава ще се наречен господари на климата и ще разберем още повече силата и слабостите, които притежаваме. Тогава и отношението ни към екологията ще се промени, тогава еко няма да е само мания. Тази мания не трябва да бъде само моментно увлечение, а ежедневие и смисъл, едно еволюционно придвижване напред, елегантна предприемчивост развита у всеки.
Ние сме това, което ядем, нашия свят е този, който изградим, децата ни и техните деца ще ни бъдат или благодарни за това, което им оставим или възмутени от лекомислието и неразумното използване на природните ресурси, жестокото избиване на невинни животни и замърсяването на почвата. Тази мания е отговорността ни пред тях, за техния благоприятен и изобилен живот незастрашен от урагани и силни заметресения, от войни и природни бедствия.
Започвайки от правилното използване на плодородната почва, залесяването на дървета, включването на „зелени” технологии и премахването на стари, нови закони в полза на природата и животните, възвръщане на образователната мисия на медиите, ежедневни еко инициативи, рециклирането на боклука, даването на пример на други страни и взимането на пример от други страни, образование разкриващо и развиващо по-голям потенциал на ученика, построяването на еко селища и градове ние правим първите големи крачки към един по-красив и устойчив живот. И не само към това, а и крачки към трамплин, който ще ни отведе още по-надалеч, както навън, така и навътре в нас самите, защото разбирайки за ползата от всичко това започваме да „туптим” в един ритъм с природата, започваме да разбираме езика, слабите и силните й места, започваме да чувстваме удовлетворение, че не просто живеем, ходим на работа, забавляваме се, а и че сме малко колелце, което задвижва целия свят към едно по-добро и красиво бъдеще.

Банер / Flash

2009-10-21T11:59:00.001-07:00

Банер

Колаж

2009-10-20T00:58:00.000-07:00

Колаж: „Сега" е всичко, което е

Колаж: Фрактален Свят
Промяната във видимия свят е поредица от промени в невидимия.Банановата обелка играе ключова роля тук, замислила е да подхлъзне фрактала, но с падането само ще се пренаредят частите му "Бог излиза от една форма на нещата само за да влезе в друга".

Колаж: Послание
В същността си музиката е енергия и вибрация, тя е любов. Цветовете в рисунката са отпечатъка който са оставили, опаковани във финна хармония от ангелски пера, даващи свобода на въображението да довърши и категоризира. Мира е свобода във света, в който живеем и в света който живее в нас.

"Познай себе си" Платон
Да опознаем себе си e също ключът към щастието и пътя който съзнателно избираме. През който няма ограничение в скоростта и сме свободни да го изберем по всяко време. Полето от потенциал във всеки от нас е безкраен и от нас също зависи кога ще го открием и как ще го развием.

Колаж: Идея
Новаторската идея е и спонтанност и съчетание на привидно познати истини. Зеления светофар показва свобода на придвижване, да дадем простор на въображението и фокус в крачките на креативността за да може идеята да бъде интересна и облечена в смисъл.

Колаж: Magic
Красотата в нишките магия от по-трудно обяснимото подбуждат интереса ни от древни времена. Духът иска да знае! Лулата на шамана със силното си дихание запраща пиратския кораб назад (състоящ се от страхове, съмнения и илюзии), той е извисен, просветлен и възкачен готов да записва с перото озаренията си.

Колаж: Ascension
Възнесението идва с намерението за откъсване от клона на познанието и достигане отвъд. Лекотата окриля божествеността и широтата на вътрешните ни пространства. Думите са просто думи и мислите са просто мисли, а светлите лъчи облестили ги са Всичко.

Колаж: Beyond

Отвъд дуалния "познат" свят е мистицизма разгръщащ истини от интуитивни светли импулси. Всяко разбиране е етап от възможността за възприемане и Дар от силата сътворила Всичко. Отвъд достигаме в съня и смърта, не е цел, а естествен ритъм на природата, който ни облива с мъдростта и разбирането, че това което Е не е всичко, и това което сме не е последна съвършенна форма, а преходност във времето.

Колаж: Connected
~ Connected - Свързани ~ Регионално, глобално, космическо, свръх-вселенско или отвъд всичко познато, идеята не е важна, а по-скоро напомнянето й. Толерантност и разбиране в един шарен светоглед, съчувствие и усещане, което е време да допуснем. Водовъртежа от разчупените предубеждения ни правят смели да вземем новите решение. Това сме, което изберем да сме.Да се Събудим, по-светло е!

Колаж: Свят
Земята е като книга, прелиствайки планина след планина, страница след страница разбираме все повече за връзката ни с Нея, за едиността ни с Нея - за същността на Гея! Когато разберем естествената пулсация на божествената и хармония и заживеем с нея, с лекота и красота гениална съзидателност, проблясък просветление, ентусиазъм и сила ще ни обходят.

Колаж: I love tea
Лечебната, ободряваща и несравнима магия на чая е дара - наслада на Природата. С Любов и Благодарност прегръща мисълта всяка топла глътка и е превръща в Свещен почти религиозен момент. А споделен се умножава до безкрай.

The power of internet
Силата на Интернет променя Света към по-добро, осъществява глобалното съзнание като стопява стените и бариерите. Съществуванието се стреми към Свобода, Единност и Еволюция.

Колаж: the world is mind
Света е съзнание, а съзнанието се стреми към будност един нов вид холографски възглед роден в океан от чиста мъдрост. Чрез пеперудите колажа изразява метаморфозата на човека, свещенният елемент ОМ - началото, а парчето пъзел което образуват заедно напомня, че сме част от цялата картина. Един важен елемент незавизим от формата и съдържанието.

Колаж: What the world now needs

Колаж: Yoga Chill Music

Вибрацията е основата на съществуванието, като част от тази същност ние самите се гмуркаме в нея постоянно. Чрез красотата на музиката редуваме активния и спокойния ритъм. Отпуснатата ръка в колажа и носителя на мелодиите-тонколоните, образуват формата на охлюв - едно спокойно и божествено създание. Настройването на ума и душата в бавния ритъм зарежда всеки наш атом с блаженна невидима есенция радост и хармония.

Колаж: Parallel Universe

Колаж: Imagination is everything

Колаж: Step to infinity

Колаж: Understanding ?

Колаж: a man of Spirit

Колаж: Global Coherence Initiative
www.glcoherence.org

Колаж: www.bigthink.com

Колаж: Enjoy the music

Колаж: Surfing high in the sky

Колаж: Psychotronic
*психотроника-наука, която се занимава с парапсихологичните явления и влиянието им върху поведението на човека.

Колаж: Peace & Love

Колаж: Creativ

Колаж: Creativ

Колаж: Looney Tunes

Колаж: www.psyradio.fm

Колаж (фън шуй): Дърво. Огън. Земя. Метал. Вода

Колаж: Just do it

Колаж: Wallpaper
Код

Колаж: ДНК Божествен Код

Колаж: Цветовете на музиката

Колаж: Пътуване 2053

Колаж: Think Green

Колаж: Спасители на планетата